Вакханки

„Вакханки“ от Еврипид Копродукция на Народния театър „Иван Вазов“ и Държавния театър на Северна ГърцияКонцепция и постановка: Явор Гърдев Със специалното участие на The Tiger Lillies След световната си премиера пред хиляди зрители в Античния театър в Епидавър и турне през античните сцени на Гърция и Кипър „Вакханки“ – мащабната международна продукция на Народния театър „Иван Вазов“ и Държавния театър на Северна Гърция – пристига в България. В центъра на трагедията е завръщането на Дионис в родната му Тива – град, който отказва да го признае за бог. Младият владетел Пентей забранява новия култ и решава да се изправи срещу непознатата сила, която завладява жените на града и ги отвежда в планината. Но колкото по-настойчиво се опитва да възстанови реда, толкова по-дълбоко попада в замисления от Дионис капан. Под режисурата на Явор Гърдев една от най-късните запазени трагедии на Еврипид се превръща в зрелищен сценичен разказ за опита на човека и общността да подчинят онова, което не разбират и не могат да контролират. Спектакълът поставя въпроса какво се случва, когато една общност обяви различното за заплаха и повярва, че може да прогони всичко, което не разбира и не може да контролира. Световноизвестното британско трио The Tiger Lillies участва на живо като съвременни рапсоди и изпълнява единадесет авторски песни, създадени от Мартин Жак специално за спектакъла. В ролята на Дионис е Леонид Йовчев, а Самуел Финци се превъплъщава в прорицателя Тирезий. От българска страна участват още актьорите от трупата на Народния театър Иван Юруков, Мартин Димитров, Александра Свиленова, Кремена Славчева, Надя Керанова и Иван Николов. Водещите роли от гръцка страна изпълняват Александрос Милонас като Кадъм, Лукия Михалопулу като Агава и Михаил Табакакис като Пентей. В хора на вакханките участват Александра Гайдаци, Ангелики Кинтони, Данаи Стаматопулу, Елени Тимиопулу, Ефтимия Даниилиду, Зои Ефтимиу, Ксения Граматику, Нефели Антиопулу и Поликсени Спиропулу. Спектакълът е създаден като копродукция на Народния театър „Иван Вазов“, Фестивала „Атина – Епидавър“, Vegas Cultural Co. и Държавния театър на Северна Гърция и обединява артисти от България, Гърция и Великобритания. „Вакханки“ се играе на английски език с български и английски субтитри.Какво прави тази интерпретация специална Тази сцена събира три театрални традиции – българска, гръцка и британска – в рядък формат за древния амфитеатър и за съвременните сцени у нас. Премиерата се състоя на 10 и 11 юли 2026 г. в Античния театър в Епидавър, а след това спектакълът поема на обиколка и пристига в България с игра на английски и двуезични субтитри за публиката. Продължителността е около 120 минути, без разточителства – с ясно темпо и драматургично напрежение от първата до последната сцена. Музикалното ядро На сцената присъстват The Tiger Lillies – Мартин Жак, Ейдриън Стоут и Буди Бутеноп. Те не са „съпровод“, а действащи персонажи: мрачни трубадури, които с акордеон, контрабас, музикална трионка и перкусии коментират и сгъстяват действието. Живото им музициране задава ритъм на хора и на сблъсъка между порив и ред, а специфичната естетика на „дарк кабарето“ влиза в продуктивен спор с класическата трагедия. Екип и сценична визия Сценография: Никола Тороманов – минималистична, скулптурна среда, която позволява на хора да „диша“ като един организъм. Костюми: Иления Дуладери – контрастни силуети и текстури, които маркират преминаването от аполоновска подреденост към дионисиев екстаз. Хореография: Урсула Тержан – телесни партитури, изградени върху пулса на музиката и говорния ритъм. Светлини: Стела Калцу – строг светлинен рисунък, който превръща пространството от дворец в планина и обратно. Превод от старогръцки: Доротея Табакова – звучене, което пази архаиката, но е напълно комуникативно за днешната публика. Драматургична работа: Йоанна Ремедиаки и Павлина Дублекова – акценти върху политическите и психологическите механизми на отрицанието. Актьорският фокус Дионис е поверен на Леонид Йовчев – хладна и коварна божественост, срещу която се изправя Пентей на Михаил Табакакис. Самуел Финци предлага интелектуално остроумие като Тирезий, а Лукия Михалопулу изгражда Агава с болезнена яснота. Александрос Милонас е Кадъм – паметта на града; разказвачите-пратеници са Иван Юруков и Мартин Димитров, с Иван Николов в слугите на властта. Хорът от български и гръцки актриси е двигателят, който пренася действието от града към „планината“ – и обратно към катастрофата. Защо този текст работи днес „Вакханки“ е писана в края на живота на Еврипид и е представена посмъртно през 405 г. пр.н.е., когато печели първа награда на Дионисиите. Днес пиесата звучи като изследване на границите на колективния контрол: как обществото реагира на непознатото и колко бързо страхът от „другия“ се превръща в идеология. Постановката настоява, че отричането не унищожава ирационалното – то го тласка в дълбочина, откъдето се връща по-силно. Ако ви е интересно как съвременната сцена разговаря с теми за близост и вина в интимен мащаб, разгледайте и Аз, която те обича. За по-лек жанров контрапункт – вижте стендъп спектакъла И това ще мине - Stand Up Comedy Special.